Нова даденост за Европейските работнически съвети
След влизането на дванадесетте нови държави1 в Европейския съюз на 1-ви май 2004 г., и по-специално на десетте страни от Централна и Източна Европа, съставът на европейските работнически комитети (ЕРК) коренно се промени. Предвид значително по-голямата трудоемкост на производствата в страните от Централна и Източна Европа, в ЕРК има много членове от тези страни, поняога дори те са мнозинство. Това изключително бързо развитие е мащабно предизвикателство пред европейското синдикално движение, което се изразява в изработването на повсеместна практика и утвърждаването на сътрудничеството между старите членове и новодошлите. Друго предизвикателство е учредяването на нови, несъществуващи досега комитети, чиито епицентър ще бъдат членове от страните от Централна и Източна Европа. Нивото на владеене на тънкостите в работата на ЕРК, възприемането на предизвикателствата, но и очакванията от европейските структури са коренно различни у представителите на старите и на новите държави-членки. За последните, ЕРК са мощен лост за завоюване на социални права на национално равнище. Едновременно с това пълноправното участие на представители на новите държави-членки е много ограничено поради все още недостатъчната интеграция в европейските структури. Обучението на представители на работници от новите държави-членки е едно от определящите условия, за да могат те да упражняват правата си, но също така и за засилването на дееспособността на ЕРК. Фактът, че много от представителите на новите държави-членки не членуват в синдикат прави обучението им още по-наложително.
__________
1 България, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Чешка република, Румъния, Словакия